МА̀ТОР1 м. Диал. 1. Селскостопанско животно, най-често овен или овца, което е на възраст над три години; маторец, маторник. Нягол и Гицата ще стрижат доилките и женските шилета .. Клинката пък, .., ще стриже яловиците, овните и маторите овце. К. Петканов, ЗлЗ, 236. Тежко е да си сам, когато умираш .. Внезапно долната му устна потреперва .. Не звънна ли хлопотар в глухата одимена гора ? .. Не стъпи ли върху сърцето му с остро копито виторогият матор? З. Сребров, Избр. разк., 83. Завали млад завалия, / завъди стадо голямо / .. / тристе овна матори. Нар. пес., СбВСт, 306.
2. Разш. Човек, животно, растение на средна възраст; маторец, маторник. Человек ся казува младенец, доде стане на седем години, ..; мъж — до 49; матор — до 56. Π. Р. Славейков, ПЧ, 61. Под сенчест матор дъб е седнал величаво Крум. Π. Π. Славейков, Събр. съч. 1, 16.
МА̀ТОР2 м. Диал. Растението мащерка; мащерига, мащерика, матерка2, материка, бабина душица, овчарски босилек.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.