МА̀ТОРНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Селскостопанско животно, най-често овен или овца, което е на възраст над три години; матор, маторец.

2. Разш. Човек, животно и др. на средна възраст; матор, маторец.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.


Източник: Речник на българския език (онлайн)