МАТРИКУЛА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до матрикула. Имената на всички ученици, които съставляват корпуса, се държат в един матрикуларен списък. Н, 1883-1884, кн. 3-4, 330.


Източник: Речник на българския език (онлайн)