МАТРО̀С м. 1. Моряк. Капитанът се разпореди да му се даде отделна каюта и матросите го поглеждаха изпод око. Д. Талев, ПК, 120. Четирима матроси козируваха на заповедта на капитана си, спуснаха една лодка и отпътуваха към островчето. Св. Минков, Избр. пр, 117-118. На предната палуба двама-трима матроси в бяла, недотам чиста униформа се суетяха. Ем. Манов, БГ, 20. — Вие сте свободни да разполагате с времето си тъй, както се полага на свободни от вахта моряци. Д. Добревски, БКН, 40.
2. Воен. Лице, което има най-низшия чин във военен или търговски флот; моряк. Той минава през всички стъпала на моряшката стълба, от матрос до капитан-пилот в пристанище Бургас. Е, 1979, бр. 20, 4.
— От хол. matros през рус. матрос. — Ив. Андреев-Богоров, Кратка география, 1851.