МАТУ̀РА ж. Изпит (изпити по определен брой предмети), който се полага при завършване на гимназия или друго средно училище, за да се получи диплома за завършено средно образование. Ирина взе матура с пълно отличие и почна да се готви за медицинския факултет. Д. Димов, Т, 20. Отдавна бе станал необходим у дома: Бистра щеше да държи матура и вместо да плащат на учител, с нея се занимаваше Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 32. Наесен би могъл да изкара матурата и после да търси място за селски даскал. Д. Бозаков, ДС, 119. През 1920 година аз свърших гимназия, като последните две години вземах за една година. Въпреки това, пак ме освободиха от цяла матура и ми дадоха диплома с много добър. Б. Шивачев, Съч. I, 110.
— От лат. maturus 'зрял' през нем. Matura. — В-к Надежда, 20. ХII.1895 г., бр. 21.