МАТУРИТЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до матура; зрелостен. Евстати седна до телефона, извади бележника си и дълго мълча. Чувствуваше се като ученик на матуритетен изпит. А. Гуляшки, МТС, 108. Дойдоха, посрещнати с тревога, матуритетните изпити. Д. Казасов, ВП, 93. Коце след като си зема̀ матуритетното свидетелство, по обед на трапезата се поизкашли и сериозно каза с тъпия си вече глас: — Тате, аз не съм ти казвал, а слушам, че си мислил, да се уча за адвокат или друго. А. Страшимиров, А, 94. Матуритетни предмети.