МА̀УЗЕРА ж. Остар. Маузер, маузерка. А когато турчинът пое из мрака, Орце дигна маузерата и я щракна. А. Страшимиров, Съч. V, 414. Сложи глава върху приклада на турската маузера и чу биенето на сърцето си. Ем. Станев, ИК III и IV, 419.
