МА̀ФИЯ ж. 1. Тайна терористична организация, възникнала на остров Сицилия в края на XVIII и началото на XIX век за самозащита на народните маси от своеволията на земеделската феодална аристокрация, превърнала се по-късно в бандитска терористична организация. Италианската общественост осъжда произвола на мафията и подкрепя решителните действия на властите. // В днешно време — тази организация като международно сдружение за организиран бандитизъм, тероризъм и друга престъпна дейност. Съдебен процес срещу американската мафия. Δ Престъпниците от мафията натрупват своите капитали от наркобизнес и незаконна търговия с оръжие.
2. Разш. Група лица, занимаващи се с незаконни дела, преследващи лични, користни цели (лично обогатяване, грабеж, спекула, насилие, шантаж и под.); шайка. Една банкова мафия потопила тридесет кораба и за десет години получила 350 милиона лири от застраховки. К, 1970, кн. 6, 15. Имаше някаква мафия, която управляваше невидимо държавата. Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше подчинил правителството, полицията, войската. Д. Димов, Т, 291. // Политическа групировка, обикн. властническа, обединена за постигане на користни цели чрез използване на незаконни и непочтени средства; клика. Матей Матов си спомняше още редица случаи на жестокости неблагодарност на хората от маждрагановския род, това семейство от паяци, .. — такива бяха стотици семейства в София, някаква масонска мафия, която простираше пипала в цялата страна, организирана разбойническа банда, ортак с полицията. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 367.
— Ит. mafia.