МАХАГО̀Н м. 1. Махагоново дърво. Целулозата на бора или махагона, евкалипта или палмата, дъба или бамбука — това е най-сложната и рационална система от килийки и преградки, представляващи „стандартните детайли“, от които е „монтирано“ могъщото стъбло. М. Ганева, ГМ (превод), 148.
2. Спец. Група от екзотични вечнозелени дървесни видове, които растат в Централна Америка, Западна Индия и Африка, със скъпа тежка и твърда дървесина, с кафеникав до канелено червен и черен цвят след престояване, използвана за облицовка и мебели. Махагон или червено дърво. Под това име са познати цял ред екзотични дървесни видове, които растат в Централна Америка, Западна Индия и Африка. Л. Лачев и др., НМП, 18.
3. Дървесината на тази група дървета, използвана след престояване като тежък, твърд и скъп материал за облицовка и изработване на мебели. „Моят кабинет, .., също не е лошо обзаведен, ламперията е от вносен махагон.“ Ст. Поптонев, НСС, 128-129. — Плантаторката не харесала масичката, старо момче. Искала масичка от махагон, с крак в средата. За телевизора си. Бр. Йосифова, БЧМ, 217. За да се успокоя, ще взема да купя мека мебел от махагон за кабинета си. ВН, 1960, бр. 2651,4. В таз древност вечно млада / на слава най-големий дял се пада / на тежкото писалище, .. / О, колко спомени му махагона спазва! К. Христов, ЧБ, 156.
4. Кафяв до тъмнокафяв цвят със силен червеникав оттенък. Боядисах парапета на стълбището в махагон. Δ Коси в тъмен махагон.
— От лат. mahagoni през нем. Mahagoni, фр. mahagoni или англ. mahogаny. — Друга (остар.) форма: махаго̀ни.