МАХАЙРО̀ДУС м. Спец. Изкопаемо животно от семейството на котките, приличащо на съвременния тигър, за което са характерни големите саблевидни кучешки зъби, излизащи извън устата; саблезъб тигър. Machairodus. На сушата са живели грамадните хоботни бозайници — мастодони и динотериуми и страшният саблезъб тигър — махайродусът, наречен така поради силно удължените си кучешки зъби на горната челюст. Д. Божков, ПЖ, 19. В младия Терциер у нас се намират и останки от хищните .. хиени, лъвове, кучета. Особено характерен за плиоцена е махайродусът — сабленият тигър, който живее и през Дилувия. ПН, 1935, кн. 8-9, 123-124.