МАХАЛДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. 1. Махаленец, махленец; махалелия, махленин, махалан, махаленин, махаленчанин, махленчанин, махалец, махлелия, махалуш. Само че тоя му мурафет не знаят дип хората, защото той свири повечето дома си или пред махалджието си. Т. Влайков, БСК II, 176. „Байне Лазаре, Лазаре, / като ма, байне, дадойте, / .. / през девет села в десето — / убидойте ли мястото, / мястото, байно, ората? / Сговорни ли са с комшии, / с комшии и с махалджии“. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 311.
2. Неодобр. Мъж, който ходи из махалата, обикн. без работа; махалан, махаленец.
3. Мъж, който ходи из махалата или селото, за да съобщава, известява; глашатай (Н. Геров, РБЯ). Днес, заран, дорде чукне махалджията на вратата. П. Р. Славейков, БП I, 139. Саде ти да знаеш и махалджия. Π. Р. Славейков, БП II, 102.
— От араб. през тур. mahallcı.