МАХАЛЀБКА ж. Дърво от семейство розоцветни, високо до 10 м, с назъбени сърцевидни листа, с дребни бели, ароматни, събрани в съцветия цветове, и с дребен, костилков, черночервен, горчив плод, което се използва обикн. в овощарството за подложка при облагородяване на череши. Prunus mahaleb. По-рядко се срещат [в горите на резервата Лонгоз] косматият бряст; бялата топола и обикновената елша. Единични екземпляри се срещат от брекината, махалебката и др. М. Тошков и др., НРП, 66. Черешата вирее най-добре, когато е присадена на дивачка череша или на песъкиня (махалебка). Гр, 1906, бр. 1, 16.