МАХАЛЕЛЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Неодобр. Махаленец, махленец; махалан, махалджия, махаленин, махаленчанин, махалец, махалуш, махленин, махленчанин. Махалелиите на конака се разтичаха, разшаваха дворове да метат, улици да чистят. Ст. Заимов, Μ II, 234. Нас ни силно дразнеше неговото [на Миньо] срамно име, което съвпадаше с друго нам известно име на един наш далечен, но все таки махалелия, на когото смешната донейде история беше ни тоже известна. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 23.
— От араб. през тур. mahalleli. — Друга форма: махлелѝя.