МАХАЛЀНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Разг. Мъж, който живее в една махала, обикн. спрямо други от същата махала; съкварталец, съмахленец. На уличката пазеше стражар, който не пускаше в двора насъбралите се махаленци. Ем. Станев, ИК I и II, 292. — Ето на, видяхме се. Преди да вляза, аз видях и махаленците: г-жа Антонина, Павлина, Николачко. Й. Йовков, ОЧ, 118. Имаше сватба и в нея участваха всичките махаленци. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 80. И свечери ли се, започват махаленците да се точат един по един — и мъже, и жени. Т. Влайков, Пр I, 231
2. Неодобр. Човек, който ходи из махалата, обикн. без да има определена работа (Н. Геров, РБЯ).
— Друга форма: махлѐнец.