МАХАЛЀНКА ж. Разг. 1. Жена, която живее в една махала, обикн. спрямо други от същата махала; съкварталка, съмахленка. И ако поизлезе, ще запре край тях под върбето, дето сядат някой път махаленките, и отдалеч ще послуша свирнята или песните на хорото. Т. Влайков, Съч. II, 245. Както бе привързана към свекърва ми и към цялата ни къща, па и както бехме махаленки с нея от по-рано и аз бързо се сближих с кака Дина. Т. Влайков, Съч. II, 220.
2. Прен. Неодобр. Жена с външен вид и държание, които я представят като проста, неизискана; махаленка, махалана, махалуша. // Жена, която се занимава с клюки и интриги.
— Друга (диал.) форма: махлѐнка.