МАХАЛЀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до махала и до махаленец. Забиваха жално черковните камбани. Най-първо тия на нашата махаленска черква. Д. Калфов, ПЮН, 152. Пътникът беше нисък, тунтарест, над тридесетгодишен мъж, .. Борис го познаваше — беше махаленски бакалин в Преспа. Д. Талев, ГЧ, 165. — Ти откъде си? — От Ново село. — Тогава се знаете с бате Димо. Него всички знаят, па и мене познават. По всички сборове съм ходила. Не си ли бил на махаленския сбор миналата есен? К. Петканов, ОБ, 11-12. Одумките на махаленските клюкарки и натякванията на мащехата миришат премного на село. Π. Κ. Яворов, Съч. III, 268.
2. Като същ. махаленско ср. Махаленско свидетелство.
◊ Махаленско свидетелство. Адм. Остар. Документ, удостоверяващ нещо и подписан от махаленци, който служи пред органите на властта.
— Друга (диал.) форма: махлѐнски.
МАХАЛЀНСКИ. Разг. Обикн. в съчет. с предл. пο. Нареч. от прил. махаленски. Събрали сме се по махаленски.
— Друга форма: махлѐнски.