МАХАЛЍЦА ж. Разг. Умал. от махала; махаличка. Конят препускаше и пръхтеше, и ние наближавахме Райково. Първо минавахме малката махалица отсам реката. БР, 1931, кн. 4-5, 122. — А сега .. накъде ? — станах и аз да се сбогуваме. — Сега — нагоре! Да си огледам местослужене. Да има и някоя махалица наблизо, за жената .. Да не забравя даскалъка. Н. Хайтов, ШГ, 68.
— Други форми: махлѝца, маалѝца.