МАХАЛЍЧКА ж. Разг. Умал. от махала; махалица. Мъчителен рев огласи зимната нощ. На него отговори кучешки лай от близката махаличка. Ем. Станев, ПЕГ, 35. С двама граничари Гинчев влезе в село Скалньо. Селото малко — тридесетина къщи, пръснати на няколко махалички по баирите. Б. Несторов, СР, 57. Разказаха ми, че той сам дошъл в съвета и поискал да има и при тях учител. „Е, малка е махаличката — рекъл, — ама пък деца се народиха много“. Л. Александрова, ИЕЩ, 22.
— Друга форма: махлѝчка, маалѝчка, малѝчка.