МАХА̀ЛКА1 ж. Диал. Голямо вретено, което се използва за предене или пресукване на груба, дебела прежда. Дружно се дружки върнали, / дружно Богдана чакали, / денем — по кърска работа, / вечор — над хурки, махалки, / нощем при порти дъсчени. Ц. Церковски, Съч. II, 229. Пустата ми тамбуринка — / взе да дрънка за любинка / .. / „Що за хурка и махалка, / що не славиш Крали Марка?“ П. Р. Славейков, Избр. пр I, 241.
— Друга форма: маа̀лка.
МАХА̀ЛКА2 ж. Диал. Царевичен кочан със или без зърна.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986. – Друга форма: маа̀лка.