МАХАНА̀ ж. Простонар. В съчет. с глаг. диря, търся, намирам. Недостатък; кусур. — Намират ти махана, че си конфискувал месото на касапите. От умрял добитък салами правят, не ги ли зная аз. Й. Йовков, М, 53. Идваше ми да го хвана с кюркя, но гавазите му — там! С пушки при нозе. дирят ти махана само, за да те пречукат. Н. Хайтов, ДР, 141-142. — Изчистих сега и пред вратника хубаво, да видим дали ще ми намерят пак махана. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 239. По-добре знайно с махана, а не незнайно с хвалба. Послов., Π. Р. Славейков, БП II, 58. Махана, мъжо, ръжен хляб. Погов., Π. Р. Славейков, БП I, 265. Намерваш му махана, що та кара в механа. Погов., Π. Р. Славейков, БП I, 289
◊ Не ми връзвайте (хвърляйте) махана. Простонар. Употребява се когато някой се оправдава, извинява за нещо, моли снизхождение за нещо казано или направено от него. — Влизайте, влизайте, не ми връзвайте махана, ако съм малко нескопосан за високи гости! Й. Вълчев, СКН, 254. Не ще махана. Простонар. Употребява се за изразяване на неодобрение, възмущение от някого или нещо. — Бре че хубава чекия, отде я взе? — Каква по-хубава имах с разни инструменти — отварячка, шило, пила — ама ми я открадна един приятел. — Хубав приятел, не ще махана — обади се домакинята. Г. Краев, ЗН, 45. Хвърлям махана на (върху) някого. Простанар. Обвинявам някого или нещо. И събират се сиромаси по механи, по мегдани — одумват се. Един на цар хвърлят махана, други на министри. Ц. Церковски, Съч. III, 252.
— От перс. през тур. mahana. — Други форми: махна̀ и маана̀.