МАХАНДЖЍЙКА ж. Жена маханджия. — Как ще да е сурова — извика майката, — ти все си маханджийка, нищо не ти харесва. К. Калчев, ДНГ, 89. Те, момчетата, го [боба] ядат и студен, ама момичетата са много маханджийки. Все не им се угажда. Ст. Марков, ДБ, 336. Не обичаха да идват тук с празни ръце, пък и старата беше маханджийка, трудно ѝ се угаждаше, макар да ядеше колкото едно бебе. К. Колев, М, 29. Млада булка по двор ходи, / по двор ходи, слъзи рони, / слъзи рони, тихом дума: / „Оле боже, зла свекръва, / зла свекръва маханджийкя!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 399.
— Други (диал.) форми: махнаджѝйка, маанджѝйка.