МАХАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. Мъж, който непрекъснато намира недостатъци, махана и трудно може да хареса някого или нещо. А либе му тиом отговори: / „Слава Богу, Гюрице войводо! / Я не можем вино да ти служим, / защо млого на чаша преливам, / а по ти си малко маханджия“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 71.
— От тур. mahanaci. — Други (диал.) форми: махнаджѝя, маанджѝя.