МАХА̀ТМА, мн. няма, м. 1. В съвременна Индия — титла, която се дава на много почитано лице.
2. Лице с такава титла. Пламенен родолюбец и същевременно същински аскет в личния си живот, Ганди беше считан едва ли не за светец — махатма. Ист. IХ и Х кл, 130.
3. Истор. В индуската митология и теософия — свещен дух.
— От санскр.