МА̀ХВАМ1, -аш, несв.; ма̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Махам1 веднъж или няколко пъти по веднъж. Той махна с балтията въз мене и щеше да ме е съсекъл, ако не подрипнах настрана. Н. Хайтов, ДР, 9. Аз си свалих шапката, та поздравих пак леля Гена и едва видях, като ми кимна и тя с глава и махна с бялата кърпа. Т. Влайков, Съч. II, 54. — Аз ще намина сам да видя — рече Гого и погледна Павлето. — А ти — махна му той с пръст — не казвай нищо на нашите, че сме я изгубили. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 271. Той [Момчил] махна глава и додаде с друг глас: — Ала щом разбрах, че те полюбих, доядя ме страшно, Елено. Ст. Загорчинов, ДП, 445-446. Кучката се завтече, взе пъдпъдъка в уста и като се смееше с очи и махна радостно опашка, донесе го на стареца. Ем. Станев, ЯГ, 27. Той [щъркелът] летеше последен и скоро остана далеч от другите, докато най-сетне започна да се спуща все по-ниско, махна още веднъж-дваж с криле, но напразно. Св. Минков, СЦ (превод), 19. махвам се, махна се страд.
◊ Махвам / махна <с> ръка на нещо или на някого. Разг. Преставам да се интересувам от някого или нещо, преставам да се грижа, да се старая, да постигна нещо или изпадам в безразличие към някого или нещо. Той тури точка на по-нататъшната си обиколка и махна с ръка на всичко. Ив. Вазов, Съч. VI, 214. Още щом стъпва в България, като представител на революционното съзаклятие, прямодушният Гоце махва отвратен ръка на всяка дипломация и оставя Гьорча Петров да хитрува с министри и с върховен комитет. П. К. Яворов, Съч. II, 196.
МА̀ХВАМ2, -аш, несв.; ма̀хна, -еш, мин. св. -ах, пов. махнѝ и (диал. и жарг.) ма̀ни, прич. мин. страд. ма̀хнат, -а, -о, мн. -и, св., прех. 1. Махам2 веднъж или няколко пъти по веднъж. — Твоята нива ми пречи. — Ех, Еньо, да е нещо друго, някоя вещ — да я махнем. Елин Пелин, Съч. III, 146. — Няма портретът на дядо — ни тука, ни в онази къща. Махнали са го. Г. Стаматов, Разк. I, 77. — Ти очилата си махни, и другото ще махнеш. Нали имаш други дрехи в куфара? Ив. Вазов, Съч. ХII, 129. Като наближило да прави сватба, да се жени за мащеха ми, баща ми намерил за добре да ме махне от къщи и ме дал на тая у някоя негова кумица, жена млада и хубавица. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 28. — Щом ми намерят заместник, когото да назначат за началник, веднага ще ме махнат. СбСт, 47. Затварят го в общината и — бой, бой, .. Махни боя, ами го влачиха и в участъците, две ли, три ли недели. Н. Хайтов, ДР, 107. Мария махна детето. И заедно с него всяка възможност за други деца. Б. Райнов, ЧЪ, 16.
2. Само Пов. Не обръщам внимание на някакъв факт, пренебрегвам, не се интересувам от нещо или някого; оставям. Махни вече, дето всичко, що трябва за овцете му, се от общото, ами и че ги пасе байо му и се губи след тях, той не ще и да знае. Т. Влайков, Съч. II, 84. — А бе момче, — .. — харно е да отворите и кръчма тука .. Най-напред няма къде бирникът да слезе, та всичко друго махни! Елин Пелин, Съч. I, 36. — Май прав е свато Денко .. Загазихме в морето не до колене, а потънахме до гуша .. — Махни го Денко ти Ρангеле... Той е търговец човек, калаузин... Така му уйдисва, така си приказва. Кр. Григоров, Н, 63. Лозенов: — Дано тук да е по-хладничко. В оная плевня е горещо като във фурна. Аташето: — Ти махни горещото, ами опасно. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 158. И си спомняше: „Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъж да седне... Малее!... Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят!“ Г. Караславов, Избр. съч. Х, 102.
3. Като междум. ма̀ни, обикн. ма̀ни-ма̀ни. Простонар. За изразяване на безпокойство, тревога, обърканост, смущение, притеснение и под. — Мани, стана едно произшествие .. Голямо! — Какво произшествие? — Арестуваха Масларски, младия. К. Калчев, ДНГ, 53. — Мани, мани — рекъл Бойко, — с какви очи ще се явим пред партизаните. Сл. Трънски, Н, 484. Πендо: — Е, какво отсуди тамо судията? Пижо: — Мани, мани, брате, навех си белята! Елин Пелин, Съч. V, 157. — Виж, тръгнете по нивята .. — То една вода ти казвам, мани, мани. Ст. Чилингиров, РК, 118. махвам се, махна се страд. И върна се в министерството си и написа дълбокомъдър доклад от четирийсет листа, с който предлагаше да се поправи грешката на природата, .., и да се махне изворът из долчето. Ив. Вазов, Съч. IХ, 191. Когато орехите узреят, месото е с максимум дебелина и те падат на земята. Тогава те се събират и дебелите кори се махват. ПН, 1935, кн. 5-6, 76.
МА̀ХВАМ СЕ несв.; ма̀хна се св., непрех. 1. Махам се веднъж или изведнъж. — Ти ли ще ни забраняваш? Не щем ум ний .. — Горите са наши. — Ний ги сечем, ний ги пазим. —Я да се махнеш оттам! Слизай! Й. Йовков, ПГ, 253. Едно видение не се махваше от въображението му и както и да се мъчеше, не можеше да го отпъди. Й. Йовков, Ж 1920, 189. — Махвай се. Като ще стоиш да чоплиш само за кавга, махвай се! П. Тодоров, Събр. пр II, 248. Стринка Гуна (Висока и суха жена, — влиза със сухи платна на глава и като вижда струпаните около коритата момичета, — спира се и вика). — Мари-и, самодиви! — да сте се махвали оттам! Ц. Церковски, ТЗ, 104-105. Иглика бъркаше в голямата торба, .., вадеше трохи, даваше им ги от ръката си и дружелюбно ги пъдеше. — Хайде, хайде махнете се. Елин Пелин, Съч. II, 43-44. Бащата казва: — За всеки случай аз ще се махна за известно време от къщи. Н. Стефанова, ОС, 92.
2. Диал. Наминавам, отбивам се за малко някъде (Н. Геров, РБЯ). Като заминувах покрай вас, махнах се да ви видя какво чините. Н. Геров, РБЯ III, 54.
◊ Махвам / махна булото (маската). Книж. 1. На нещо. Разкривам, обикн. някаква непочтена постъпка, непочтени дела. И жал ми е, че мен горчива чест се пада, / от неговите тъй изхитрени слова / да махна булото, и всичко онова, / що се таи зад тях, наяве да изскочи. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 71-72. 2. На някого. Разкривам истинския лик, истинските намерения на някого. Махвам се / махна се от главата (очите) на някого. Разг. Грубо. Освобождавам някого от присъствието си, преставам да безпокоя някого, да му преча, досаждам или да му създавам грижи. — Щом като ти, който си царски син, си крал понякога, какво да прави един сиромах с девет чеда на главата си? — извикал обесникът. — Пуснете го да се махва от очите ми! — разгневил се царят и го прогонил. А. Каралийчев, С, 15-16. Той се обръщаше ту на една, ту на друга страна, мисълта му работеше непрекъснато и Гроздан не се махваше от очите му. Й. Йовков, Ж 1945, 37. Махвам / махна от главата си някого или нещо. Разг. Освобождавам се от някого или нещо, което ми създава грижи, затруднения. Всеки производител и търговец гледа да махне стоката от главата си, да я пробута някому на кредит. П. Вежинов, ДМ, 43. Всъщност той отдавна желаеше да махне от главата си и тая „женска гад“, която взема, а нищо не дава в семейството. Тая бе третата дъщеря, която Нико щеше да омъжи. И. Петров, МВ, 67. Махвам си / махна си от (из) акъла (ума, главата) някого или нещо. Разг. Преставам да мисля за някого или нещо. Махнала те земята. Диал. Грубо. Обикн. във 2 и 3 л. Да умреш.