МАХДЍЯ, мн. няма, м. Остар. Махди. Когато турците се покажеха неточни, арабите, предвождани от свой махдия (пророк) и въоръжени с фитилеви пушки и с маждраци, обявяваха война на турските войски и воюваха по много месеци с тях. Ив. Вазов, Съч. VII, 184.