МАХЗАРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Лице, което подава махзари. Неколцина от привържениците му го напуснаха, простолюдието говореше за него като за човек, свързан с две чужди мисии в София, наричаше го предател и махзарджия. Ем. Манов, ДСР, 154.
— От тур. mahzarci.