МАХЍНА ж. Остар. Машина. Той час една нова ревност улавя унити, които земат отново да правят махини, измислят всякакви разорителни средства. Г. Кръстевич, ИБ, 393. Римлянете стреляха с махини върху камение като град. Г. Кръстевич, ИБ, 125-126.
— От ит. macchina. — Други форми: макѐна, макѝна.