МА̀ХКАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от махкам1 и от махкам се; махане1. Изпратените испанци за прегледвание довлякоха две момчета, които с махкания даваха им знак да разумеят, че на него остров не били раждани. П. Кисимов, Ο А I (превод), 76.
МА̀ХКАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от махкам2 и от махкам се; махане2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.