МАХЛА̀ ж. Разг. Махала. Само от прозорците на няколкото кръчми сред селото блещукаше светлина. И белееше се едничко зидано училище в горната махла. А. Страшимиров, К, 3. Цановица беше една жена доста известна в селото, а още повече в тяхната махла. Т. Влайков, Съч. III, 218. В горния край на сокака има кръчма, дето всяка вечер се събират ашлаците от крайните махли. М. Кремен, СС, 131. Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата / и навалица заварих да се трупа от махлата. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 123.
— Други (диал.) форми: маала̀, мала̀.