МАХЛЀНЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Махаленец. Ето, един техен съсед, .., стана околийски началник .. И когато този незнаен махленец облече лъскавата униформа с плетените пагони, бай Пондьо му се поклони до пояс. Г. Караславов, Избр. съч. II, 191. Голям Борован, който със своите десетина овце пасеше и овцете на махленците, беше вкарал стадото в една от пасбищните мери на големия селски богаташ. Д. Ангелов, ЖС, 59. Махленците подадоха молба срещу мен за нарушаване на обществения ред и за незаконно каране на мотоциклет. Ст, 1968, бр. 1183, 2.