МАХЛЀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Махаленски. — Не мисли, че умирам от желание да те занимавам с махленски клюки. Просто не искам да хлътнеш като глупак, нужно е да знаеш. Ем. Манов, БГ, 232. По пътя мина камион и събуди кучето .. Голямо и черно, то плашеше махленските деца, когато се разхождаше по двора. Н. Нинов, ЕШО, 35. При тоя шум махленските кучета лавнаха. Ив. Вазов, Съч. VII, 63. Те [Методи и Рафаил] обичаха махленските компании и шумните игри. А. Гуляшки, ДМС, 176. Махленска клюкарка.
МАХЛЀНСКИ. Разг. Обикн. в съчет. с предл. п ο. Нареч. от прил. махленски. Гостуваме си по махленски.
— Друга форма: махалѐнски.