МАХЛЀНЧАНИН, мн. махлѐнчани, м. Диал. Махаленец, махленец; махалец, махалан, махалджия, махалелия, махаленин, махаленчанин, махалец, махалуш, махлелия, махленин. Подир това раздават питата на махленчани, които се случат около чешмата. СбНУ ХIV, 183.