МАХМУДЍЯ ж. Истор. Турска златна монета, сечена по времето на Махмуд II (1808-1839) в няколко номинални стойности. — Не сме преброили другата торбичка. В тая са седемстотин и пет наполеона, десет турски лири и петнайсет махмудии — рече Никола. Ем. Станев, ИК I и II, 295. — Тук, тате, отдолу съм скрил пари — триста наполеона и петдесет двойни махмудии. О. Бояджиев, П, 146. По-късно Хаджикисьов бива повикан и в Цариград, при султана .. Султанът го дарява също с 1 000 златни махмудии. Г. Дръндаров, ВЗ, 53. // Разш. Остар. и диал. Златна пара; жълтица. Чичо Венко, като му целува невястата ръка, даде ѝ нова махмудия. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. // Тази монета като украшение в златен наниз, огърлица или гривна. В ръката му светна нанизът пендари и сред тях грейна като месечина голямата махмудия. Д. Спространов, ОП, 117.
◊ Мека (писана) махмудия. Махмудия, изработена от 23 карата златна сплав, с тегло 4, 75 г. и диаметър 29 мм. Нишан наричат подаръка, който дават на момата за знак, че е годена; то бива жълтица: мека махмудия. СбНУ VIII, 64. Твърда (корава) махмудия. Махмудия, изработена от 21 карата златна сплав, с тегло 3, 35 г. и диаметър 27 мм.
— От араб. през тур. mahmudiye от собств.