МАХМУЗЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. За ботуши — който има махмузи, шпори. Сега по мрамора, от двете страни на нарисуваната мечка, се спущаха някакви махмузлии ботуши. А. Страшимиров, Съч. V, 262.

— От араб. през тур. mahmuzlı.


Източник: Речник на българския език (онлайн)