МАХМУРЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. Който е неразположен след препиване с алкохол. Въглекиселото изворче аз знаех отпреди, когато си бъблеше на свобода из една подмола и от време на време при него се отбиваше някой махмурлия да си оправи настроението с глътка от топлия резняк. Н. Хайтов, ПП, 97. Извадиха ме полуудавен, като ме обръщаха обаче с главата надолу, за да изтече обратно погълнатата от мен вода, махмурлиите рибари ме поизтърваха, но се отървах само с леко мозъчно сътресение. Тарас, СГ, 17. Пробуди се дваж или триж, с натежала глава, махмурлия, и се попита, не е ли влизал нощес в някои от домовете с червени весели момичета. Г. Стоев, Зав., 32. Каньо седна и заспа. Той беше махмурлия от снощи. И. Петров, МВ, 163.
— От араб. прeз тур. mahmurlu. — Друга (диал.) форма: мамурлѝя.