МА̀ХНУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от махнувам1 и от махнувам се; махване1. От едно махнуване секирата не сече. Послов., СбНУ III, 246-247.
МА̀ХНУВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от махнувам2 и от махнувам се; махване2.
