МАХОВЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Махово колело. При парната машина извънредно важна роля играе нейното регулиране. За тази цел служат маховикът и регулаторът. Маховикът изравнява неравномерното кръгово движение на вала през време на един оборот и извежда буталото от мъртвите му положения. Маш. IХ кл, 141. От чугун се отливат маховиците и основите на машините. Физ. IХ кл, 1958, 73. Ванко пристъпи към мотора боязливо. Погледна грамадния маховик, който се въртеше с такава сила, че почувствува лъха му на лицето си. М. Грубешлиева, ПИУ, 20. Животът не е воденично колело, че да го спреш, когато си поискаш! Върти се той, като маховика на моторната мелница тежко на тия ръце, дето ще се опитат да го спрат! А. Гуляшки, СВ, 305.

— Рус. маховик.


Източник: Речник на българския език (онлайн)