МА̀ХОМ нареч. Остар., сега поет. С мах. Не питайте ме вий какво ще да избави / от рабско примиренье паднала жена, / която махом завсегда живота сдави. К. Христов, ВС, 87. ● Нар.-поет. махом маха. Войска гази кон крилатий, / а на него юнак Кракра. / Бляска му се шлем пернатий, / махом маха остра сабя. Π. Р. Славейков, Избр. пр I, 353.