МАХРАМА̀ ж. Диал. 1. Женска кърпа за глава, обикн. копринена, с ресни, бродерия и под.; забрадка. Жената носеше къса салтамарка с лисичи кожи и тънка зелена махрама на главата си. Й. Йовков, СЛ, 149. Атласът и сърмата са проникнали там, докъдето се е търкаляло „колелото“, по главните вървища и царски друмища, но не и в затънтени краища, .., където е типично за женското облекло бялата забрадка, наречена „махрама“. Н. Хайтов, ПП, 121. Млогу съм дара готвила, / сякому свата по дара: / куму шарена халия, / кума ти хи дюлбен махрама. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 69. „Войводо, войводо, / отнесла те вода, / якю да те зема, / ако ми сошиеш / от ружен кошуле, / от трендафил сая, / от бял мак махрама, / от невен шамия“. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 80. // Такава кърпа, обикн. от тънка бяла материя, която се носи от булката на сватбата и после, докато е младоженка. Още по поле снег има / и по гората лист нема / и айдуци са тръгнале. / Дребен ми обир обират: / на моми дребни дарове, / на булки бели махрами. Нар. пес., СбВСтТ, 50. Едринка ми са повърна, / ситна си дара зела, / сичката гора дарила, / сал си остала, остала / нойната бела махрама. Нар. пес., СБНУ ХLI, 410-411.
2. Кърпа за лице, ръце, нос и под., обшита, често бродирана, която обикн. се дава като дар на сватба и под. Анку се завтече на чешмата, уми си ръцете и лицето си, и като се обърса с бялата златорога махрама, стана по-хубава. Ц. Гинчев, ГК, 26. В по-прежние време и за нишан от страна на момата давало се за зетя махрама везана. СбНУКШ ч. III, 55. В Струга, освен гозбата, на всите присъствующи гости дават и по една риза или махрама (кърпа за бришене). СбНУКШ ч. III, 23
3. Бродерия, везба върху кърпа, дреха и под. Стройната му [на Гаврил] фигура, .., надмощието на гласа засилваха самоуважението му. Нека прибавим черните му потури с гайтанлии.., с разнообразни нашивки, после — бялата риза с махрама. Л. Стоянов, Б, 27.
— От араб. през тур. mahramа. — Друга форма: марама̀.