МАХРАМЍЦА ж. Диал. Умал. от махрама; махрамичка. Стара майка млогу знае / и познава бело лице, / бело лице побелело, / морни коси нарошени, / махрамица с мамуленка. Нар. пес., СбНУ IV, 26.
— Друга форма: марамѝца.