МА̀ЦАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Разг. 1. Мажа, намазвам с нещо мазно, мокро някого или нещо. Максим беше стиснал устни и мацаше лицето си със сапунена четка. П. Славински, ПЩ, 387. // Неодобр. Мажа лицето си с кремове, гримове и под. Прикачаме на тялото си всякакви накити, а изгуби ли ся лъскавината, живината ми, тогава земем да го мажем и мацаме всякак уж да направим да лъсне на него хубост. Лет., 1874, 76.
2. Мажа нещо с боя, боядисвам, обикн. небрежно, лошо. Ей, че ни беше омръзнал тоя бояджилък! Докато всички съседски деца играеха през лятната ваканция, та дим се вдигаше, ние търчахме след баща ми с кофите и четките и мацахме гарите по новите железопътни линии. В. Цонев, ЕВ, 40. // Неодобр. Рисувам, обикн. лошо. На петия ден пък пристигна един художник, .. Още преди да удари първата четка, той отпи една хубава глътка ракия „за сефте“. След петата глътка се смееше високо, пееше стари шлагери и с весело ожесточение мацаше по платното. И. Петров, ПР, 113. Веднъж и той опита да рисува. Художникът му даде лист и бои. Нищо не излезе. Всичко се размаза. Но Гурмалулу не се отчая .. Гурмалулу мацаше и късаше, мацаше и късаше. П. Бобев, ОН, 39.
3. Прен. Разг. Удрям, бия, пляскам някого (Н. Геров, РБЯ).
4. Хвърлям нещо мокро, мазно, което цапа и го залепям някъде (Н. Геров, РБЯ).
5. Прен. Разг. Ходя, газя в нещо мокро, нечисто, мръсно (вода, кал, локва и под.). Цял ден изкопчиите мацат в калта, но не спират работа. мацам се страд., възвр. и взаим. — Нефт! .. — Нефт! .. — викаха с неизразима радост и сондьори. Йонко ги гледаше как цапаха ръцете си в струята и се мацаха по лицата. П. Славински, МСК, 106-107. Който ся валя и маца, казува ся нечист. Π. Р. Славейков, ПЧ, 33.