МА̀ЦВАМ, -аш, несв.; ма̀цна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ма̀цнат, св., прех. Мацам веднъж или няколко пъти по веднъж. Той [Христо Шиникът] умря навръх Водици от синя пъпка. Баба Фота го цери, ама не познала. Мислила, че е просто нещо и я мацнала с гладна плюнка и бяла пепел, а то излязло друго. Чудомир, Избр. пр, 134. Пернатата жена на Маринов решила да прави новогодишен бал и повикала някакъв гьоз бояджия, .., а той мацнал няколко четки, взел петстотин лева аванс и офейкал. В. Цонев, ЕВ, 116. Беров застрашително настъпи към Рилка, като се опита с четка да я мацне по носа. Д. Кисьов, Щ, 500. Като направил Господ света, небото било много ниско .., но защото една, като бърсала веднъж детето си и я домързявало да стане да иде настрана да фърли нечистотиите по-далеч от себе си, извила се, та ги запокитила към небото и ги мацнала на свода. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 183. мацвам се, мацна се страд.