МАЦЕРА̀ЦИЯ ж. Спец. 1. Разпадане, размекване на тъканите при растенията и животните поради унищожаване спойката между клетките. Унгвентите трябва да се избягват при остри процеси, понеже може да се получат мацерация и пиококова инфекция вследствмие задръжка на отделящите се секрети. Ил. Петков и др., КВБ, 58.
2. Обработване на животински и растителни тъкани с киселини, основи, вода, етер и под., за да се извлекат ароматни и други съединения.
3. В хранително-вкусовата промишленост — екстрахиране на пресни, надробени или изсушени растителни суровини с разреден спирт при нормална температура при производството на различни храни или напитки.
— От лат. maceratio 'размeкванe' прeз нeм. Mazeration или рус. мацeрация.