МАЦЕРЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от мацерирам като прил. Спец. Обикн. за животинска тъкан, орган и под. — който е размекнат, размит, разрушен. Първоначално за емулгатор е било използвано стрито и мацерирано кравешко виме (всъщност емулгиращо вещество в него е пепсинът). Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 158. Освен в кожата и подкожието течностите се натрупват и в сорозните кухини. Нерядко плодът е мацериран. К. Рашков и др., ДБ, 131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)