МА̀ЦКА ж. 1. Диал. Котка; мачка, маца (Т. Панчев, РБЯд).
2. Жарг. Младо, ефектно момиче или млада жена, обикн. с по-свободно държание; маце, мадама. — Предлагаме да не се брои партерът! — извика някаква красива мацка с кожено палто. М. Иванов, ТЛР, 9. Вътре бяха пак ония, с мацката, този път и жена ми и си говореха. М. Иванов, ТЛР, 11. Трябва да си оставя поне пет-шест мадами. Една свясна, а другите мацки .. Разбира се, и двама-трима приятели, та да си пием заедно бакардито. Д. Цончев, ОТ, 95. ● Обикн. в обръщ. за изразяване на ирон. или пренебр. отношение към момиче или млада жена. — Добре ..— Като се върнеш, пак ми се обади. — Дадено мацке — рече Киро с великолепно самочувствие, потупа я по бузата и тръгна да си върви. Р. Михайлов, ПН, 61. Киро мъжествено обхвана слабите ѝ рамене: — Ти не ме познаваш, мацке, аз не обичам да хвърлям думи на вятъра! Обещал ли съм, ще дойда! Р. Михайлов, ПН, 114.