МАЧЀТЕ, мн. няма, ср. Специален дълъг нож, който се използва в страните на Латинска Америка за рязане или сечене на тръстика или за проправяне на пътеки в гъстите гори. Встрани от шосето на дребни кончета яздят селяни с натъкнати на бедрата като саби мачете. М. Яворски, ЕСВ, 88.
— Исп. machete.