МА̀ЧКА1 ж. Диал. Котка; мацка, маца. Един външен търговец тръгнал из чужди краища по търговия. По път, още кога бил в България, намерил една мачка и я взел да не се мъчи гладна. Хр. Пелитев, АЧ, 42. — Нищо ѝ няма на оранта! .. Я си отвори зъркелите по-добре: плуг ли е порил тук или мачки са драскали? А. Гуляшки, ЗР, 316. Слугата, .. — свекой ден му носел добра рана, ама той не ядел: земал едно парче леб и едно дробенче месо, а пак го изплювал или го фърлял на мачката и на кучето. Нар. прик., СбКШ, 25. Мачката има девет (според някои единадесет) души и затова лесно не умира. СбНУ ХV, 62. За биол слама, а за мачка (котка) риба. Послов., СбНУ IV, 212. Прекриено мляко мачка не лочи. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 115.
◊ Бия като мачка у дирек. Диал. Бия, удрям много силно. Гледам като мачка в календар. Диал. Ирон. Гледам глупаво, без да разбирам, обикн. нещо, което буди голямо недоумение. Глезя се (гладя се) како мачка <у скут>. Диал. Глезя се много. Господ не е мачка, веднъж да го фане за очи. Диал. Казва се, когато нещо не може да стане изведнъж, веднага. Драскал съм на мачките очите. Диал. Написал съм нещо много грозно, разкривено. И мачката би ловила риба <ама нече да си мокри краката>. Диал. Казва се, когато на някого се иска да направи, да постигне или да получи нещо, но той не си го признава, обикн. защото преценява, че няма да може, няма да успее. Како мачка во сечка збеснел. Диал. Много (се е разбеснял). Като кучето и мачката; Като мачка и поганец. Диал. 1. В съчет. с гледаме се. Враждебно, с омраза, като врагове се гледаме. 2. В съчет. с живеем. В постоянни разправии, кавги, в омраза и враждебност. 3. В съчет. с обичаме се. Никак, ни най-малко (не се обичаме, погаждаме). Като че са го мачки цицали. Диал. Казва се за човек, който е много слаб, изтощен. Кога мачка ракия пропие. Диал. Никога. — Ти ще ми платиш борча, кога мачка ракия пропие — рече сарачът, въздъхна и беше готов да изпрати по живо и по здраво брат си. А. Гуляшки, Л, 346. Кога на мачка ракийка, тогава на тебе лакардийка. Диал. Казва се, когато някой говори, каквото не трябва, за да му се напомни, че трябва да млъкне. Кучка и мачка ще са заедно; Кучка и мачка ще се гушат. Диал. Много е студено, настъпил е голям студ, мраз. Мачка и поганец ще лежат наедно. Диал. Много е студено, настъпил е голям студ, мраз. Мачка ли съм доил? Диал. Много съм слаб, изтощен. Мачки ме цицали; Мачки ли сте доили? Диал. Казва се за нещо, което липсва, няма го и няма откъде да се вземе. Мачка от оцет кво разбира? Диал. Казва се, когато някой не може да оцени нещо добро, полезно, важно, поради което може и да го развали. Мачката преку три куки я намирисуват рибата; Мачката под камен да има риба скриена я намирисуват. Диал. Казва се, когато някой успява да открие, да разбере, да узнае нещо, което е важно и обикн. се крие, пази се в тайна. Не ще (яде) мачка риба <че е високо закачена>; Не ще мачка погачка. Диал. Казва се, когато на някого се иска да направи, да постигне или да получи нещо, но той не си го признава, обикн. защото преценява, че няма да може, няма да успее. Поганецо друго мисли, а мачката друго. Диал. Казва се, когато интересите са противоположни и всеки гледа своя интерес, когато няма сговор, съгласуване, единомислие. Раатува (рахатува) като мачка у кучиня. Диал. Живея много лошо, в кавги, в разправии, в омраза и враждебност. <Скоквам / скокна> како мачка по мръвка. Диал. Нахвърлям се върху нещо за ядене много настървено, много лакомо. Скокат като мачка по мръвка. СбНУ IV, 245. Ще дойде мачка за погачка. Диал. Казва се някому при отказ да направи нещо, обикн. някаква услуга, като закана, че и на него няма да му услужат, когато поиска или се помоли за нещо. Ще свири мачка на дудук. Диал. Ще стане, ще се случи нещо, от което някой ще си изпати. — Ставайте. Поядохме, попихме .. повеселихме се .. Само да не ни излезе на носа. Че както се е покарало .. ще плаче някому майката .. Ще свири мачка на дудук. Т. Харманджиев, КВ, 75.
МА̀ЧКА2 ж. Диал. 1. Детска игра сляпа баба; котка2 (Н. Геров, РБЯ).
2. Детска игра, при която всеки играч пази по една дупка, а един се опитва да вкара топка или дръвце в средната дупка и да заеме мястото на някой от пазещите; котка3. Все по-нарядко играехме на война, .. Челикът и мачката смениха дървените саби. А. Христофоров, О, 13.
3. При детската игра челик — дълга тояга, с която се удря челикът. (Н. Геров, РБЯ).
МА̀ЧКА3 ж. Диал. Котва; котка4.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.