МАЧУ̀ГА ж. Диал. Тояга с надебелен топчест край; кривак. — Много ми се ще да го рапна веднъж с мачугата по капата. Т. Харманджиев, КД, 236.
— От рум. mâciuca. — Друга форма: мочу̀га.
