МАША̀ ж. и само мн. машѝ. 1. Дълги, обикн. железни щипци за разравяне на огън или за хващане на нещо горещо. В огнището гори огън. пламъкът играе, търси да огрее руменото ѝ лице, а тя със запретнати до лактите ръкави, взема машата, хваща жив въглен. К. Петканов, ОБ, 128. Представяше си как кебапчията леко търкаля с машите по скарата запеклите се кебапчета. Т. Харманджиев, КЕД, 120. Баба Гена лежеше будна на одърчето си до огъня, пък Грудка беше подигнала с машите връшника и опипваше хляба да види опекъл ли се е. Ил. Волен, БХ, 139. Клечеше пред горящата печка и често-често ту я разрови с машите, ту дълго и съсредоточено слага дърва, подрежда ги, размества ги. Т. Монов, СН, 241.
2. Специални щипки, които се нагряват на огън или с електричество и се използват за къдрене на коса. Жените се къдреха с маши и пирони, които загряваха на огъня. П. Мирчев, СЗ, 72. Аз не употребявах дори маша за къдрене на коса, защото моята и без това си бе вълниста. М. Гръбчева, ВИН, 205. Момичетата весело чуруликаха към небето, тези малки провинциални момичета със странни рокли и букли, които още миришат на маша. П. Вежинов, ДВ, 107.
3. Прен. Неодобр. Човек, който върши, изпълнява нещо, някаква работа вместо някого и в негова полза, като си служи с нечестни и непочтени средства; оръдие. Никой в селото не се съмняваше, че физическият побойник е Казакът .. Ремсистите понякога налитаха. —Маша! — съскаха те язвително. — Чорбаджийско мекере! Г. Караславов, СИ, 96. Вторият въпрос, който този добросъвестен чиновник задаваше на себе си, беше: защо раздаването на правосъдието трябва да става с маши и защо тези маши да са адвокатите. М. Георгиев, Избр. разк., 220. — В Ректората дежурят не по-малко от двадесетина агенти и униформени полицаи .. Освен това и някои от разсилните са лумпени — полицейски маши. А. Гуляшки, Л, 424.
◊ Маша (маши) в ръцете на някого; Маша (маши) в чужди ръце. Разг. Човек, който бива използван за постигане на чужди цели. Той вършеше онова, което му внушаваше или заповядваше Бойчански, и сега не се стесняваше да показва на другите, че е бил маша в чужди ръце. И. Петров, МВ, 160. — Сиромах ли си, приятелю, спукана ти е работата. Все ще те лъжат, все на другите маша в ръцете ще си. Елин Пелин, Съч. II, 76. Ставам / стана маша на някого. Разг. Върша нещо, някаква работа вместо някого и в негова полза, като си служа обикн. с нечестни и непочтени средства. Двама от пазвантите не искаха да се смразяват с хората и главно не искаха да стават маши на Ганчовските, опираха се, когато Матрака разпореждаше да се направи някъде някоя пакост. Уволниха ги. Г. Караславов, Тат., 187. Гана вече прозираше към какво са я тикали съседите ѝ, искали са да им стане маша, с която да подпалват огъня на недоволството. Ст. Даскалов, СЛ, 128.
— От пер. през тур. maşa.