МАША̀ЛА ж. Остар. Факел. Машали от катраневи мехове горяха наоколо и осветляваха далеко стана и полето зад него. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 105. На Сиври билюкбаши туриха запалени машали под мишниците и го изгориха жив. Й. Йовков, Разк. III, 144. На месни велики заговезни в София децата палят огньове или правят машали от слама, запалят ги и ги махат. СбНУ ХХХIХ, 167.
— ОТ араб. през тур. maşale.
МА̀ШАЛА̀ и МА̀ШАЛЛА междум. Остар. и диал. За изразяване на похвала, удовлетворение, задоволство; браво. Похвалата на Янков бе нещо като потупване по гърба, едно машала, казано с цел да омаловажи заслугата. Ем. Станев, ИК I и II, 133. Ударих нещастника под лявата плешка и острието на ханджара хлътна до дръжката .. Шеремет бег ме изгледа смаяно. „Ти — казва, — гяурино, си знаел да ръгаш. Машалла!“ Ем. Станев, А, 216-217. Видиш ли нещо хубаво, нефела да хвалиш, ами тряба преди всичко да кажеш „машала“, иначе ке паднет на зарек. СбНУ ХV, 67. Стоян си нишан достигна / .. / А гавазе му думаха: / „Ашколсум, а бре машала, / на твойто конче калено!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 85.
— От араб. през тур. maşallah. — Други форми: ма̀шелла, ма̀шаллах.